Граждани питат: Защо няма обществен дебат за Археологическия подлез?

Защо общината, в лицето на отдел „Култура, археология и културно наследство“, не е организирала обществен дебат за бъдещето на Археологическия подлез? Това питане отправят представителите на гражданска инициатива „Бъдеще за Пловдив“, които инициират подписка с въпроси до институциите по темата.

Както по-рано през седмицата съобщихме, градската управа е внесла предложение в общински съвет за организиране на публични търгове за отдаване под наем за смесена търговия на помещенията в подлеза. Писахме, че общината е избрала лесния път за решаване на казуса, след като близо 15 месеца не направи нищо в посока развитие на обекта като алтернативен културно-туристически център. Единствено стори задължителното в контекста кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО- ремонтира и отвори за посетители късноантичната сграда „Ирини“. След като си върна съоръжението от Жорж Трак миналото лято, всички очаквания бяха администрацията да положи усилия за намиране на точната идея за бъдеще на целия подлез, а не само на „Ирини“. Сега обаче излиза, че идея няма, а местната власт е решила да се отърве от този си ангажимент- ще рентиерства, вместо да развие пространството в посока култура, изкуство или туризъм.

В този дух са и коментарите на хората от гражданска инициатива „Бъдеще за Пловдив“, както и питанията, които те отправят до институциите.

„След  проведени медийни кампании  и провеждане на конкурс „Трезор за идеи“ за сградата на БНБ, за който се изразходваха публични средства, Община Пловдив  представи колко важно за администрацията е да се преосмислят пространства, да се инициират обществени дебати с цел чуваемост на гражданите по важните теми за града. С оглед важността на темата за подлез “Археологически”, гражданска инициатива „Бъдеще за Пловдив“, инициираме подписка на гражданите на град Пловдив с въпроси до публичните власти в лицето на Министерство на културата, Община Пловдив и Общински съвет Пловдив“, коментират от гражданската инициатива.

Те питат: Защо Община Пловдив, в лицето на отдел “Култура, археология и културно наследство” не е инициирал обществен дебат за функционалността на подлез “Археологически”? Каква дейност ще се извършва в отделните помещения на подлеза след провеждане на търговете? Ще се проведе ли конкурс за идеен проект за функционалността на подлез  “Археологически” по подобие на конкурса “Трезор за идеи” за сградата на БНБ? 

„Следим внимателно процесите  и решенията, които се взимат от публичните власти в лицето на Община Пловдив. След повдигната от нас тема за липсата  на учреден Обществен съвет за закрила на културното наследство, по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Закона за културното наследство, показваме недостатъците в провежданата  културна политика на града, а именно липсата на участие на гражданите в процесите по опазване, управление и представяне на културното наследство пред гостите на града. Десет месеца след повдигането на темата, Община Пловдив не е стартирала процедура за учредяване на Обществен съвет за закрила на културното наследство, изоставайки от градове като Варна, Несебър, Ловеч, Добрич, Ардино и др., които имат действащи съвети като съвещателни гласове към общините. Липсата на такъв важен за града ни съвет, лишава местната общност от възможността да участва във вземането на важни решения за нашия град“.“, смята Нестимир Кънчев от гражданска инициатива „Бъдеще за Пловдив“.

Колкото до състоянието на подлеза днес- то не отговаря нито на изключителните културно-исторически пластове в него, нито на ключовата му локация в самото сърце на града като връзка между Главната с Епископската базилика, Католическата катедрала, зоната около Понеделник пазара и южния вход към Стария град.

За тези 15 месеца, откакто общината отново е стопанин на обекта, той дори не е почистен основно. Седи си така, както бе предаден от Жорж Трак. Добре изглеждащата и поддържана от „Старинен Пловдив” Късноантична сграда „Ирини” с безценните мозайки в нея ярко контрастира в средата наоколо.  Античните улици – cardo (север – юг) и decumanus (изток – запад), и помещенията от античните сгради, които отново ще станат магазини, устояват на липсата на грижа. Но „вплетената” в тях съвременна инфраструктура е неподдържана, мръсна и неугледна.  Зоната около бившия ресторант в западната част на подлеза изглежда потресаващо. Някои от нишите са станали дори временен подслон за бездомници. Покритата връзка за велосипедисти и майки с бебешки колички в стъклената 2-етажна сграда пък е превърната в тоалетна.

На сесията утре общинските съветници следва да решат дали приемат предложението на кметството за затваряне на темата Археологически подлез чрез отдаването под наем на помещенията в него за търговия. Защото ако това се случи промяна в общата визия и функционалността на обекта няма да се промени в следващите пет години. С други думи, Пловдив ще загуби още една възможност.